Станислава СТАНОЕВА

За много от любителите на пътешествия черногорското адриатическо крайбрежие е все още една неоткрита красива територия от Европа. По мое мнение - абсолютно незаслужено. Малцината, които са имали шанса да се потопят в атмосферата му, са били погалени от средиземноморския бриз по плажове, където величествени скали излизат от кристално чистите води на Адриатика, а по бреговете до боровете се редят палми, кактуси, маслини, цъфтят магнолии.

Да стигнеш до там обаче се изисква търпение. Пътят от България до Черна гора е типично балкански - тесен, изронен, опасен, с много завои. Самата република Черна гора е силно планинска, неизлязла напълно от социализма - леко мръсна и с мирис на 19 век. Въпреки всичко тук е много красиво и екзотично. Пътят криволичи през Ниш, Крушевац, Кралево, Чачак, Ужице, Биело Поле - малки китни градчета. Монотонното пътуване си заслужава, защото след Биело поле си възнаграден с уникална гледка - каньонът на река Тара. Казват, че той е един от най-дълбоките и най-дългите в Европа и със своите 1300 м се нарежда заслужено до Гран каньон на река Колорадо в Щатите. Ако някой е любител на силните усещания, може да си направи тук един незабравим рафтинг, но не през лятото, защото тогава Тара е почти пресъхнала и се точи спокойно като блестяща лента под невероятно красивите скали наоколо. През пролетта обаче тя е буйна и неуправляема и е средище на любителите на спускането с надуваеми лодки по буйните й води.

Малко преди Подгорица - столицата на република Черна гора - природата постепенно се променя. Планинският пейзаж започва да отстъпва място на средиземноморски. Мяркат се кипариси, пинии, маслини. Старото име на Подгорица е Титоград, защото тук е роден бившият соцлидер Йосип Брос Тито - бащата на бивша Югославия. Градът се разраства и урбанизира и все повече заприличва на западните си събратя. Веднага след Подгорица по пътя за Петровац отдалече може да се види и Шкодренското езеро - красиво нежно сребърно огледало, отразило мрачните албански планини на Запад.

Първото докосване до Черногорското крайбрежие е Будва - главен туристически център и стар социалистически курорт, сега вече модернизиран, който силно напомня на ММЦ-то в Приморско. С тази разлика, че селището си има Стар град с малки красиви каменни улички, древни крепостни стени, Цитадела, арт пространства, кокетни магазини, модерни пъбове, кръчми и ресторанти и красиво яхтено пристанище, пълно с невероятни плавателни съдове от цял свят.

Вътрешността на страната рязко котрастира с крайбрежието. На фона на лъхащата планинска бедност, крайбрежието на Черна гора поднася лукс, западен стандарт, средиземноморски пейзажи и атракциони. Срещу Будва се намира остров Св. Никола, който след промените в бивша Югославия е купен от местен бизнесмен и сега е частен.

Не е частен обаче един друг остров наблизо - Св. Стефан - и, по мое мнение, едно от най-красивите места, които съм посещавала някога в живота си - малко блестящо бижу, диамантена брошка, закичила Адриатика. Той е държавен и е със супер висока степен на лукс и комфорт. Нощувката в неговите уникални вили достига до 1500 евро на вечер, така че не е случайно, че докато бях на разходка из кокетните му улички, срещнах английския актьор Джереми Айрънс, г-жа Лужкова (съпругата на кмета на Москва) и още куп световни знаменитости. Островът си има няколко собствени църкви, ресторанти, кафенета, басейни, уютни, потънали в зеленина паркове, малки тесни каменни улички. Тук уединението не се нарушава, а конфеденциалността е задължителна. Св. Стефан е възникнал като живописно рибарско селище-укрепление още през XV век и дълго е служил като аванпост срещу пиратите, кръстосвали тези брегове. Сега той е един от най-шикозните курорти в света, посещаван от множество короновани особи, холивудски звезди, писатели, художници и хора от хай-лайфа. Островът е едно от любимите места за почивка на куп знаменитости от световния шоубизнес като София Лорен, Карло Понти, Клаудия Шифър, Марлон Брандо, Силвестър Сталоун, Боби Фишер, Бен Афлек, Катрин Деньов, Пол Теру и мн. др. Входът за едночасова разходка, при строг режим на съблюдаване от страна на служителите, е 12 евро. Кафето е между 4 и 6 евро, бирата - около 6 евро, но гледката към Адриатическо море и невероятната атмосфера си струват всеки един евроцент. Към острова има и частен плаж, специално за ВИП-гостите. От другата страна е плажът за простосмъртните. Пясък няма, теренът е каменен, а морето хладно и невероятно чисто. До Св. Стефан може да се достигне както по суша, така и по море - с яхта или пътническо корабче от Будва. На тръгване слънцето обагря покривите на осторова в оранжево, бухналите пинии и зелените кипариси ни махат за сбогуване, а къс от сърцето ми остава завинаги там.

Плажът на Будванска ривиера също е каменен, затова по него са наслагани шезлонги, които всеки може да ползва срещу заплащане. По целия бряг са разположени уютни рибни ресторанти, които предлагат невероятни кулинарни изкушения, едно от които е морски специалитети, току-що уловени от рибарите и приготвени по желание на клиентите. Черногорската ракия се казва “Loza” и напомня много на българската. И докато повечето семейни двойки вечер се разхождат по дългата морска алея и разглеждат магазините и сергиите по пазара, то по-младите едва начеват вечерните си забавления в модерните барове и дискотеки в Старата Будва. Там има всичко за всеки вкус - техно, рейв, диско, етно барове и ресторанти. Паралелно с това арт галериите и магазините работят денонощно, всички археологически разкопки са модерно експонирани и осветени и създават усещане за лукс и уникалност. Точеното пиво (наливната бира) е евтино - по 1,5 -2 евро, но твърдият алкохол започва от 3 евро нагоре, и то за 25 грама. Изобщо - типичен западен стандарт. Въпреки че Черна гора не е в Европейския съюз, тук официалната валута е еврото. Чува се всякаква реч - английска, италианска, френска, испанска, руска, немска. Има и японци - всички до един с камери и шапки, дисциплинирани и тихи. Черногорците са стройни и красиви хора, но им се носи славата на доста мързелива нация. Република Черна гора е в традиционно много добри стари династически отношения с Русия, която винаги й е помагала, също както на кубинците, създъвайки по този начин ленивост и безхаберие. 

Хотелът на Будванска ривера, където сме настанени, е част от голям туристически комплекс и не е нищо особено като удобства, но дворът е невероятен - има палми, мандарини, олеандри и всичко това на фона на електриково зелена окосена трева и изумрудено син кръгъл басейн с изглед към Адриатика и остров Св. Никола.

Навсякъде из комплекса има магазини, а придвижването може да става и с колела-рикши. Всичко е декорирано с модерни скулптори, кашпи и многоцветни екзотични цветя.

Адриатическо море е по-солено от Черно море. В най-големите горещини, когато от Африка духа топъл сух вятър, то остава доста хладно. По него няма вълнение, а водата е кристално бистра и чиста, за радост на плувци като мен. Освен задължителните морски атракциони, в Будва любителите на археологията и историята също имат какво да видят. Селището е едно от най-древните в тази част на Адриатика, данни за него има още от II век пр. н. е. В XV век градът вече е бил ограден с крепостна стена, почти напълно запазена и реставрирана. Вътре в нея има още едно укрепление - Цитаделата, пред която се простира главният площад на Будва. Цитаделата сега се използва като сцена на открито, където през лятото се представят множество театрални  постановки и концерти. В Стара Будва са запазени църквата “Св. Иван” от VII век, Археологическия музей, православните храмове  “Св. Троица” и “Св. Сава”, католическа църква “Св. Мария” и др. В Стария град се намира и Площада на поетите, където през лятото автори от цялата страна четат свои произведения на събралата се публика. В Будва всяка епоха е оставила своя неповторим отпечатък.