Хундертвасер - различната вода

Станислава Станоева

В сърцето на пуританска и подредена Виена има една сграда, която ярко контрастира с изчистения и стилен урбанистичен пейзаж на австрийската столица. Става дума за Домът Хундертвасер - сграда колкото интересна, толкова и провокативна като своя автор - австрийският художник, скулптор и архитект Фриденсрайх Хундертвасер (в превод от немски “Царство на мира Сто води”).

Скандален, ексцентричен, уникален са само част от определенията за стила на оригиналния автор. Животът му е като сюрреалистичен филм, в който се преплитат смени на рожденното име (истинското му  име е Фридерик Стовасер), местожителството (от Австрия, през Италия и Франция, Мароко, Тунис, Гибралтар, та чак до Нова Зеландия), създаване на нова философия в архитектурата, фанатична защита на околната среда... Към цялостния му портрет могат да бъдат добавени такива чудатости като това, че домашният му любимец е бил охлюв, че не гладил дрехите си и обичал да носи два различни чорапа, а понякога се появявал гол пред аудиторията. Наред с всички негови страности, Хундертвасер е огромен хуманист, който работи цял живот върху идеята за хармонията между човека и околната среда.

Домът Хундертвасер е собственост на общината на град Виена и е строен в периода между 1983 год. и 1985 год. без предварителни планове и чертежи от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан. Общата площ на комплекса е 3556 кв. м. В него са разположени 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 кв. м, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Домът има 19 тераси с обща площ 1000 кв. м, зимна градина, разположена въхру 90 кв. м както и две детски площадки. Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Според Хундертвасер планираната архитектура не може да се смята за изкуство, а съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове, а изгражданите от него сгради са без предварителни скици и планове.  Като яростен противник на правата линия той открива, че тя е "лишена от божественост".

"От какво има нужда човек, за да е щастлив - от крачки напред и крачки назад. Едно непрекъснато движение. Моето изкуство е толкова различно, защото е вегетационно", обяснява работата си ексцентричният творец.

Свежата зелена растителност е навсякъде по Дома Хундертвасер - покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящите вътре дърветата излизат от стаите. Сградата няма два еднакви прозореца, а тяхното почистване се осъществява с помощта на подемници единствено през нощта при спряно улично движение.

„Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“, заявява популяризаторът на кривата линия. И добавя: “Дори когато човек живее под чужд покрив, той е длъжен да остави следи от своята индивидуалност. Като се покаже от прозореца, да изрисува с розово всичко, което успее да достигне с ръката си. За да може минувачите отдалече да са наясно, че в тази сграда има личност”.  

Хундертвасер всъщност не получава никакви пари за дизайна на сградата, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място. И въпреки противоречивото отношение на виенчани към комплекса, той се превръща в е един от най-посещаваните туристически обекти на австрийската столица. Особено внимание заслужава още едно място във Виена, декорирано подобаващо от Хундертвасер - фабриката за преработка на боклуци „Шпителау". Тя е построена в един от централните квартали „Халзен грунд". Стените й са светли и в ярки тонове, а високият 126 м. комин, изпълняващ ролята на филтър, до самия си връх е изпъстрен с рисунки на Хундертвасер.

Множество подобни сгради и проекти за вили, училища и обществени сгради ексцентричният художник оставя след себе си и в Холандия, Германия, Италия, Нова Зеландия. Големият му проект в селцето Блумау е символ на хармонията между човека и природата. Там дори покривите са покрити с трева. Художникът природозащитник внушава, че неговата муза е природата и би се радвал, ако го наричат "вълшебник на растителността".

През 50-те и 60-те години на миналия век Хундертвасер започва да се интересува от проблемите на околната среда, става заклет еколог и страстен природозащитник. Той сам изгражда съоръжение за пречистване на вода за цветята, ужасява се от пералните машини и перилните препарати, като ги смята за абсолютно вредни за околната среда.

Хундертвасер умира от инфаркт на 71-годишна възраст на борда на кораба „Куин Елизабет II“, на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Самият той е пожелал е на гроба му да расте само едно дърво.

Проектът на Хундертвасер в селцето Блумау

Художникът Хундертвасер