Коледа

Зад храма - курник и два чувала зърно
захвърлени светци от мрамор
тиган пробит и загорял
весталки откачени
се жабурят с лайка

Империята охка и се пука по шевовете
а варварите бавничко настъпват
не можеш да си пийнеш
не можеш да напсуваш

Исус седи върху корема майчин
и слуша плочите на Пинк Флойд и Куин
Спектакълът за Коледа ще се отложи
кръводарителите са тъй много.



Абсурдна партия шах

наивно е
да вярваш, че поезията ще спаси света.
Все едно е да хвърлиш бучка захар
в клетката на тигъра
и да очакваш да ти чете Шекспир.
Надебелял - от собствената си вяра -
свириш като локомотив,
докато тълпата те смачка
и заеме мястото ти.

Казват: сънищата били незаконни деца
на истината.
Спомням си абсурдната партия шах,
в която оня луд местеше фигурите
като първо жертваше конете,
а зяпачите го аплодираха...

Корабен дневник


Заслепен от фаровете
                              в яслата на Балканите,
където морето шурти
                              в клозета на кръчмата,
откъртваш дъска от оградата
                              и правиш корабче,
слагаш шапка със семена
                              и ставаш търговец.
Стига ти стотачка
и редовни документи
                              с турско или гръцко име:
Ибрахим, Казалъки или Янис,
само далече от брега ще узнаеш кой си.
Европа е в съседния кораб. Поздрави я!
Радиото от пристанището облизва пяната.
Денят се плъзга по острието на ножа,
без да се пореже.


 
Самодеен театър

И как съм се родил на този свят,
о, Господи,
от ярост зачервен,
крещящ на непознат език,
от мълнии препълнен,
със самочувствие на истински артист
и как ли ще изчезна от света,
превил гърба си, понесъл табличка в ръка,
преляла от предсмъртни страхове,
несигурно пристъпващ - аматьор артист
на провинциална сцена,
където и суфльорът е с измъчени гърди.

Нирвана

В Южна Индия расте странно дърво,
чиито листа, след като се сдъвчат,
прогонват глада поне за две седмици.

Завещай ни, Господи, глада вечен.
Остави ни поне картофите и лука
в кухните, дето глъхне нашия гняв
и съхнат слюнките - огледала за боговете...

Блажен е варваринът
от покрайнините на империята,
докоснал с груби пръсти
мраморния грозд
от корниза на храма.

Арс поетика

Дълго време си мислех, че поезията спи

Под крилото на щъркелите

Или че трябва да я търся някъде из тъмните гори.

Но като беден пророк, изгонен от пустинята

(от адското тракане на нефтопомпите),

Аз вече съм готов да се примиря с действителността,

Затова признавам,

Че не съм бил прав —

Разбивам с огромен чук оградата

И ви разрешавам да надзърнете.

Компютър

Тези които си правят гаргара от лайка пред лицето на войната

тези които тичат със счупена лъжица подир пеперудите

тези които си откършват парченца от ореола на светците

тези които си бъркат в носа докато други копаят гробовете си

тези които пускат водата в тоалетната за да не се чуе плача им

тези които търсят в сметта зърна на нова религия

тези които мечтаят за лимузини но ядат пържени картофи

тези които се избавят от натрапчиви идеи чрез операция

тези които не искат и да чуят за насилието

все срамежливи музикални идеалисти

които прочистват езика

и не забелязват как града се издига над облаците

и уринира в морето

и как от парата слизат Хималаите

заедно с куфари препълнени с парашутисти

като разгорешена от страст ютия

в мига когато цвърти мишле

а невротизираните гори се отправят към санаториумите

в часа на жалката търговия с бъдещето на народите

в часа когато акциите изяждат песните

а ние аплодирайки умираме.

Късогледият художник

Ах, колко безумци се мислят за генерали,

А някои постигат своето.

И късогледият художник, който сега боядисва яйца,

Ще зографиса някой ден голяма църква

И не е изключено

Над камбанарията й да прелети комета

И някой да възкликне: „Христос возкресе!“

Тъй че и ти,

И ти, която ден и нощ ми се кълнеш в любов,

Може би,

Може би някога

Наистина ще ме обикнеш.

 
превод от румънски Огнян Стамболиев

Ръкопис, намерен в лампено шише

В пощенската кутия гнездо е свила
студена ножица за рязане на пръсти.

На хълма на митрополията има витрини, не - магазини.

Джудже се разхожда с гърбица филипс
на трамвайната спирка очаква клиенти.

Смъртта се продава удобно и евтино
в замяна
големи икономии на горива и на хартия и на Господ.

Ако и глупавите ставаха за ядене
не би се струпала опашка чак такава
                                пред кланиците с интелектуалци.

Стени

Глупава илюзия:
да се затвориш зад стени
и да се чувстваш изведнъж
така свободен

 

Урок по география

Към пет, когато зимата подготвя веселба,
като страните износителки на чай и кактуси,
ела, тропическа и цялата в полукълба
и ме попитай: как си?

Аз няма да ти заговоря за човека с автомат
и за това, че свършил е бензина,
че да си ангел не е занаят,
че ще загина.

Косите ти ще вдъхвам, царевично бледи
и край пуловера ти с подивяла вълна - в залисия
ще ти извикам, че с Колумб сме братовчеди
и ще те открия.

 

Песен на изгасената лампа

Бяха отворени всички затвори,
но не излезе никой навън.
Самовкопали се в зида
                         много хора.
Други се бесели на своя сън.

Днес от земята вече не става
                         черква
и нито някакъв стяг.
Някои с рамо, друг - с лакетна става,
трети се блъскат
            с чело
в своя праг.

Който ме чакаше - вече не чака.
Живото в мене е небитие.
Даже лъчите гранясаха в мрака.
Сълзите режат като острие.

Зимна индулгенция


пази ме Господи от тези които искат ми доброто
от симпатичните момчета
готови всякога да те наклепат бодро
от поп с магнетофон под расото
и от юрган под който не можеш да се пъхнеш без добър вечер
пази ме от диктатори оплетени из струните на арфата
сърдити на собствените си народи
сега когато идва зима
и нямаме високи зидове
нито пък гъски по Капитолия
а само хубави запаси търпение и страх

  
превод от румънски Румяна Станчева