Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2012 12:46 - Каръл Ан Дъфи
Автор: stasja Категория: Изкуство   
Прочетен: 2628 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 08.02.2012 12:49


image

Каръл Ан Дъфи

 

Кражба

 

Най-необичайното нещо, което съм откраднал? Снежен човек.
Полунощ. Той изглеждаше възхитителен; висок, бял мълчаливец
под зимната луна. Исках го, беше приятелче
с хладен ум като парче лед
в моя собствен мозък. Започнах от главата.

По-добре да умра, отколкото да се откажа без да взема
каквото ми се иска. Той тежеше тон; торсът му,
леден и корав, прегръщаше гръдния ми кош, жесток мраз
ме пробождаше в стомаха. Част от удоволствието беше да знам,
че децата ще плачат на сутринта. Животът е суров.

Понякога крада неща, от които не се нуждая. Коли, за да се повозя
до никъде, влизам в къщите с взлом просто да хвърля един поглед.
Аз съм противен призрак, оставям неразбория, понякога задигам фотоапарат.
Наблюдавам как ръката ми в ръкавица превърта топката на вратата.
Спалня на непознати. Огледала. Въздишам ето така - А-а-а-х.

Отне известно време. Сглобен в двора
той не беше същият. Засилих се
и го шутирах. Отново. Отново. Дъхът ми се откъсна
на парцали. Сега има весел вид. После стоях
сам сред буците сняг и светът ми беше писнал.

Скука. Често ми е толкова скучно, че бих се изял.
Веднъж откраднах китара и си помислих, че мога
да се науча да свиря. Задигнах бюст на Шекспир веднъж,
продадох го, но снежният човек беше най-странното.
Не разбираш и дума от това, което ти говоря, нали? 

 

Св. Валентин

 

Не червена роза или сатенено сърце.

Давам ти лук.
Той е луна загърната в кафява хартия.
Той обещава светлина
както внимателното разсъбличане на любовта.

Вземи.
Ще те ослепи със сълзи
като любовник.
Ще превърне отражението ти
в трепереща снимка на скръбта.

Опитвам се да бъда честна.

Не сладка картичка или кисограма.

Давам ти лук.
Неудържимата му целувка ще остане по устните ти,
властна и вярна
каквите сме ние
докато ни има.

Вземи го.
Платинените му кръгчета ще се смалят до брачна халка,
ако пожелаеш.

Смъртоносно.
Уханието му ще се залепи за пръстите ти,
ще се вкопчи в ножа ти.

  

 

Талант

 

Това е думата опънато въже. Сега си представи
мъж, който се придвижва по нея в пространството
между нашите мисли. Той спира дъха ни.

Няма дума мрежа.

Иска ти се да падне, нали?
Просто предположих; той се олюлява, но успява.
Думата аплодисменти е изписана навсякъде върху него.

  

 

Близо

 

Заключи вратата. В тъмното пътуване на нашата нощ
две детства стоят в ъгъла на спалнята
и наблюдават начина, по който се разглобяваме на парченца
за да се втренчим в сърцата си. Слушам история
разказана насън с изгубен акцент. Ти знаеш истината.

Съблечи се. Куфар, натъпкан с тайни
изригва от гардероба в краката на леглото.
Облечи се отново. Съблечи се. Имаш ме като графика,
изтрита с гума, оцветена, без заглавие, подписана от езика ти.
Името на държава надраскано с червено върху дланта ми,

нечетливо. Повтарям си къде живея сега,
но ти се приближаваш докато не затреперя, бездомна,
дори по-далеч. Монета пада от масата до леглото
преобръщайки своето ези - тура. Как по дяволите
мога да спечеля. Как мога да загубя. Кажи ми отново.

Любовта няма да се откаже. Тя кара наетата стая да трепери
с жалостта на камбани, цигарата изпушва сама себе си
в близост до пълната чаша с вино, времето боли
в пространството, пространството, не желае повече разговори. Сега
ме има където искам да бъда, сега ти, ти ме имай.

Изключи светлината. Годините стоят отвън на улицата
и гледат нагоре към отворен прозорец, черен като устите ни
които шептят немелодичната си песен. Призраци на самите нас,
отзад и пред нас, скупчени в огледалото, слепи,
смеещи се и ридаещи. Те знаят кои сме.

 

  

Прозорци

 

Как печелиш живот, който продължава
зад жълти прозорци, пишеш нощем
латински названия на градински растения
и отваряш входната врата на мокро куче?

Хората, които обичаш, естествено ти прощават
с димящо задушено и червено вино.
Все същият филм навсякъде по кварталните улици,
този Чудесен живот. Как го научаваш?

Всичко, което чуваш - познатата мелодия на звънеца.
Всичко, което докосваш - чистите, топли хавлиени кърпи.
Всичко, което виждаш, помирисваш, вкусваш
е осезаемо за странника, който прекрачва прага ти.

Ето те отново в стаята, в която ранни зюмбюли
сигурно ще сладнят във въздуха и правилните думи ще чакат
в речниците, с върха на езика си ще ги докоснеш
в целувка, ще дръпнеш пурпурните си завеси

против тъмни часове. И в кухнята отново
открехнат прозорец, понякога звукът на твоето радио
или уханието на твоето ястие, и котка в ръцете ти,
дете в ръцете ти, любовник. Такива живи цветя.

  

  

Пиянство

 

Внезапно дъждът е ужасяващо смешен.
Луната се олюлява в здрача.

Какъв смях. Невидими жаби
се оригват във влажната трева.

Странните парфюми на тъмнеещи дървета.
Евтино червено вино

и целият свят една уста.
Сипи ми двойно и дай целувка.

 

 

Тетида

 

Свих се
до размера на птичка в ръката
на мъж.
Сладка, сладка беше малката песен,
която пях,
докато не усетих как той стисна юмрук.

Тогава направих така:
понесох се като албатрос
към небесните висини
Защо? За да последвам кораба.
Усетих как крилата ми
се завързват от присвитото око на арбалет.

Обиколих магазините за подходяща форма.
Размер 8. Змия.
Огромна грешка.
Увита на кълбо в скута на моя чаровник
почувствах задушаващата му хватка
около врата си.

После бях рев, нокът, 50 паундова лапа,
шокираща в джунглата, месоядна, сурова,
зеброва кръв
по моята долна челюст.
Но златното ми око видя
в тревата младежа с пушката. Дванайсети калибър.

Спуснах се надолу през дъното на земята,
за да плувам в морето.
Русалка бях, огромна риба, змиорка, делфин,
кит, океанска оперна дива.
Рибарят дойде по вълните
с кука, въже и тежест на рибарската мрежа.

Смених тона
станах миеща мечка, скункс, белка,
невестулка, пор, прилеп, норка, плъх.
Препараторът наточи ножовете.
Замириса ми остро на формалдехид.
Препарирай това.

Бях вятър, бях газ,
цялата бях горещ въздух, с развлечени
облаци вместо коси.
Надрасках името си с ураган,
когато внезапно
изрева боен самолет.

После езикът ми беше пламък
и моите целувки изгаряха,
но младоженецът носеше азбест.
Промених се, научих се,
преобърнах се наопаки - или поне
така се почувствах, когато детето излезе.


превод от английски: Мария Попова




Тагове:   каръл ан дъфи,


Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stasja
Категория: Изкуство
Прочетен: 424014
Постинги: 63
Коментари: 111
Гласове: 3554