Тази среща поражда дълъг научен спор. От нейното тълкуване зависи дали Левски е предаден. Някои представят Пази мост само като спирка по пътя на Апостола към неговата Голгота. Според тях Левски вече е предаден от поп Кръстьо и потерята в Къкрина е знаела кого дебне.

За други залавянето е пряк резултат тъкмо от срещата на Пази мост. Според тях предател няма, а Левски прави грешки, с които събужда подозрения у заптиетата. Те го проследяват с поглед или го следват скришом, за да видят, че се отправя за Къкрина.

Тази теза гледа да очисти поп Кръстьо от позора на предателството. Застъпниците й твърдят, че не той, а укривателката на Левски Величка Хашнова го е издала. Или издайник е брат й Марин Поплуканов. Може да е спътникът на Левски Николчо или пастрокът му, който след това се пропива. Издайник може да е и ханджията в Къкрина. Всички те (без Поплуканов) са знаели къде отива Левски.

Излиза, че Пази мост е мястото на истината за Левски. За да се провери дали заптиетата са могли да го държат под око, е нужно топографско измерване. То ще установи докъде се е простирала видимостта от моста съобразно релефа. Днес това не може да стане ясно с просто око, тъй като има шубраци и по-късни залесявания. В. "168 часа" заведе експертен екип, който сне координати на реперите в целия зрителен обхват от моста. След това изготви карта на видимостта и профил на местността.

Оказа се, че от моста видимостта е само 500 м. А мястото, където Левски пак излиза на пътя, е доста по-далече. Няма и не е имало видимост до него. Срещата на Пази мост не е повлияла за залавянето на Левски, значи той е бил предаден.

Кой е предателят обаче, географията не може да каже. Той не се вижда през теодолит, така че това е работа на историята. Днес се гмурваме в нея и очертаваме кръга на онези, които е било възможно да предадат Левски.

1. Никола Цвятков

Младежът е комитетски човек. Той потегля от Ловеч за Търново заедно с Апостола. Язди кон, в чийто самар е зашит архивът на комитета.

Като единствен очевидец Николчо дава след Освобождението изчерпателни сведения за срещата на Пази мост. Източник на информация за нея обаче е и самият Левски според това, което е разказвал на други арестанти. Трети източник е един спомен на заптието Хасан Али. Той обаче е много късен и крайно недостоверен.

В 3-те разказа на Николчо има и неточности, например, че онази нощ в Къкрина имало пълна луна. Но в главното той е последователен и категоричен.

На сутринта в Къкрина Апостола е качен на волска кола за Ловеч. Никола е вързан заедно с ханджията и върви отзад. По пътя ги бутат в един трап и ги пребиват, за да издадат каквото знаят. Те обаче са твърди и тогава, и пред съда.

Никола вижда, че поп Кръстьо е доведен за очна ставка с Левски в ловешкия кауш същия ден. След това Апостола му разказва за нея. Никола съумява да спаси и коня с архива. Поведението му изключва да е предател.

2. Христо Цонев

Споменът на Хасан Али е съмнителен, защото е преразказан чак на стари години от сина на Христо Цонев Латинеца, който го бил знаел от баща си. Той е в кръга на възможните предатели. Така че синът иска да оневини своя баща, като изкарва заптието толкова бдителен.

Латинеца е пратен ден преди Левски в Къкрина да приготви хана за него. Минути преди турците да нахлуят, той излиза да търси втори кон за Левски. В опита си да се измъкне Апостола грабва и неговия пищов от хана и стреля с него.

Латинеца се връща доста бързо и без кон и е задържан заедно с Николчо. Двамата обаче отричат, че познават Левски, макар да са бити. И пред съда Латинеца отрича, въпреки че Левски го е посочил като свой познат. На въпроса: "Дяконът каза, че като си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там", отговорът пак е непоколебим: "Нека казва, не го познавам."

Не е вярно, че Димитър Общи издава хана като комитетско свърталище. Тази теза цели да пришие на отявления предател всички други предателства. Общи не е знаел за хана. А и Латинеца не е негов собственик, само го е наел, и то отскоро - от май 1872 г. В белетризираната биография на Левски от Стоян Заимов Латинеца бил казал на Апостола:

"Бай Василе, по-скоро бягай от тукя. Третий път стана как ханчето нощно време е претърсвано от Ловчанската и Севлиевската полиция. Търсят те под шумка и под дръмка..." Този цитат обаче е недостоверен.

Съдът пуска Латинеца и Никола. Стражар ги връща в Ловеч, но там ги държат в кауша чак до 25 март. Двамата са крайно невероятни предатели. Те мълчат за Левски и не се издават един друг. Но за разлика от Никола се допуска още в Ловеч Латинеца да е обадил на поп Кръстьо, без да го подозира още в нищо, кога Левски ще отиде в Къкрина. Няма как да се разбере дали това е така.

3. Никола Сирков

Укривателят на Левски вероятно го е приютил на Бъдни вечер преди залавянето. В къщата му има скривалище и при едно претърсване по-рано Левски е бил в него. Измъкнал се е по чудо.

Никола и жена му Мария Сиркова може да са издали пред поп Кръстьо нещо за Левски, но едва ли. Попът вече им е изглеждал подозрителен, често ги е подпитвал дали няма Левски или някой друг да отива към Търново, за да проводи писмо по него. Веднъж попът остава цяла нощ у Сиркови с надежда Левски да се появи.

Никола Сирков се пропива и умира от цироза само 6 месеца след обесването на Левски. За тези, които искат да оневинят поп Кръстьо, това е подозрително и те го отдават на гузна съвест.

4. Величка Хашнова 

Укривателката на Левски има дрязги с поп Кръстьо по енорийски въпроси и взема страната на баща си поп Лукан в разправиите му с него. Брат й Марин Поплуканов пък е арестуван. Това, твърди се, правело Величка Хашнова вероятен предател - тя дала Левски на турците, за да спаси брат си.

Хашнова първа открито нарича поп Кръстьо предател, и то още преди Левски да бъде заловен. Тази теза е подхваната от братята й и се превръща във всеобщо убеждение на най-близките съратници на Левски, а и на самия него.

И през Априлското въстание Хашнова е безукорна. Укрива 3 месеца Христо Иванов Големия в дома си в скривалището на Левски. То е взривено от потеря, но Христо Иванов успява да си пробие път със стрелба и се спасява. По-късно Хашнова се грижи и за заловени Ботеви четници.

5. Марин Поплуканов 

Председателят на комитета е арестуван заедно с Димитър Пъшков, след като Димитър Общи почва да издава наред. Осъдени са на каторга. След Освобождението той е депутат и кмет на Ловеч.

Опитите да бъде оневинен поп Кръстьо са за сметка предимно на Марин Поплуканов. Той е обект и на множество по-късни фалшификации. Изтъква се, че мюдюринът се държал много приятелски с него и Пъшков в ареста, гощавал ги, черпел ги с кафе и пр. По-късно в Анадола Поплуканов живеел охолно за разлика от другите заточеници, а тефтерчето, в което си водил сметки, удобно се е изгубило. Тук изводът е, че е харчил комитетските пари, за чието присвояване е наклеветил попа.

Изтъква се, че самата му фамилия е "лукава". Към нея невежествено или злоумишлено се пришива и Тодор-Лукановата фамилия в Плевен, чиято издънка е убитият премиер Андрей Луканов. Тя обаче е сродена в Ловеч със Сиркови, а не с Поплуканови.

Най-после фалшификат е и че при събарянето на Поплукановата къща през 1964 г. са открити 1600 турски монети, между които и златни - все емисия преди 1867 г. Тук намекът е, че това са присвоените пари на комитета, както и наградата, която Марин получил за предателството. Тази теория е нескопосана. Марин Поплуканов е имал множество възможности да усвои парите след Освобождението, а не да ги държи като съкровище.

От друга страна, той е главният обвинител на поп Кръстьо и ръководи публичното му опозоряване. Като кмет Поплуканов е искал от всеки кандидат за служба в общината ритуално да заплюе поп Кръстьо, за да получи назначението. Той организирал и цедка в пощата за кореспонденцията на попа и е следял и късал писмата от и за него.

Поплуканов е арестуван повече от месец преди залавянето на Левски, така че той не е могъл да знае дали и кога Апостола ще поеме за Къкрина, че да го издаде. Той със сигурност не е предател на Апостола.

Така най-вероятен предател остава поп Кръстьо Никифоров.

След дълъг спор колко са заптиетата при Пази мост науката приема, че са двама, както казва и Никола Цвятков, а не един. Те не са били часовои на моста, а са обхождали пътя. Конните патрули винаги са от поне 2-ма души.

В късния следобед на 26 декември 1872 г. 2-те заптиета са се връщали към Ловеч. На моста те се разминават с Никола и спътника му. Хасан Али е ловчанлия и познава Никола поне по лице. Вероятно е виждал полицейската снимка на Левски и може да се е усъмнил. Именно той тропа на вратата на хана в Къкрина същата нощ.
Понеже е заптие, отричащите предателството приписват главната заслуга за залавянето именно на Хасан Али. Няма данни обаче той да е награден за него. Доколкото е имало награда, тя е била за мюдюрина на Ловеч.

Твърди се, че Хасан Али се усъмнил в думите на Левски, че отива на лозето си. Пази мост е близо до границата между землищата на Ловеч и на с. Горно Павликене. Но това трябва прецизно да се установи от науката с преглед на старите общински регистри в Ловеч. Като местен човек той знае кои лозя чии са, за разлика от Левски. И е съобразил, че човекът на моста вече е подминал своето лозе. Отбиването му от пътя го отвежда в лозята на Горно Павликене. Ето защо дори привърженици на тезата, че Левски е предаден, като драматурга Константин Илиев виждат в това негова грешка.

Напълно възможно е обаче и Левски да е знаел докъде се простира ловешкото землище. Васил Боянов доказа, че Левски е бил в района на Ловеч 14 дни. Укривал се е именно в лозята и е нощувал в колиба там. В спомените си някои ловчанлии казват, че са виждали Левски денем из лозята с мотика. Версията на Боянов е много достоверна, тъй като самият Левски я преразказва пред съда.

И да не е знаел границата на землището, Левски непременно е обсъдил с Николчо какво да излъже заптиетата. От височината на коня Никола ги е видял поне от 300 м. Имало е време, докато ги наближат, да се наговорят кой какво да казва и накъде да върви, както и къде да се чакат след това - при Гьола далече след моста.

В късния спомен Хасан Али твърди, че хич не хванал вяра на Левски и казал на другото заптие: "Днес гяурите имат Байрам (Коледа), а този ни баламосва, че отива да работи на лозето." Левски обаче е казал друго - че отива само да нагледа колко тор са му докарали кираджиите, а не че ще я разхвърля из лозето. Той не е носел вила или мотика, че да събуди точно такова подозрение у заптието Хасан Али чауш.