Хлябът сам се опича до зачервяване.

Омесвам светена вода, брашно и часовник.

Слагам думи за втасване, кипва топлия вятъра.

Счупвам слънцето и изтича жълтъка по хоризонта.

Небето е купол на рухнала църква.

Събира полуделите косове и ги сваля в тревите.

Паяк катери с усилие горещото пладне.

Пияни от жега тежко падат като капки мухите.

Следобедът тих по библейски се рони на пясък.

Цикади пищят. Простенва от болка полуделия термометър.

В маранята перата на гълъбите летят като удивителни.

Заспиват котките и повече нищо не мръдва.

© Станислава СТАНОЕВА