Колкото ми бях луд бях много загрижен за нея племиницата аз я бвх оставил на дървото и се бях отправил към моя стар дом бях се върабжил с Макаров и калашников кацнах на земята и излязох от колата колата отлетя нагоре и зависна на определена височина ..

Отворих вратата и видях че сичко бе разграбено и разбито вътре бяха се нанесни бедняци които де оплашиха от мен .

• Спокоино няма да ви навреда тук живях някога искам да вида как е няма да ви нявреда – казах пак на тях

• моля ви ние сме бедни хора моля даи те ни храна ако имате моля -каза един от младежите

• ще ви помогна искате ли да живете добре и да не сте гладни може да доидете с мен … - казах им

• господине ще доидем насякаде само да ни дадете храна – каза Младежа

• Как се казваш приятел – попитах го

• Вало а ти как се казваш господине – попита тои

• Стефан и съм жевял тук като вас сега съм горе -казах им

• на летящите ли – попита тои

• да там съм – казах му

• Колко човека сте попитах го -аз

• Много сме но Гладни господине -каза тои

Хората се размърдаха и дествително разбрах че са много поне 100 човека бяха за тази малка къща бяха се натрупали като сърдини …

• Елате с мен ще ви закарам горе в една от градините или по добре в град или село спорет мен в село с няколко градини ще е добре – казах аз

• Добре господине доверяваме ви се моля помогнете гладни сме – каза тои

Аз ги изведох от домът ми изоставен от мен но сега едиствено спасение от радияция и студ..

Помое време отне три четери чяса но ги заселих в едно село с помоща на градините те си заклаха няколко заици и една крава и с зелечуци от друга градина се нахраниха добре а бе нищо за градините които им предоставих а и с наличните оръжия и коли те можеха да ходат на лов и да нападат градове и градини те бяха много доволни и ми благодариха предоставиха ми ЖЕНА ….