Станислава Станоева: Поезията е най-универсалният език на света  -
 
Станислава Станоева е родена в Пловдив. Завършва специалност “Българска филология” в ПУ “П. Хилендарски”.
Автор на стихосбирките “Смъртта на палача”, 1999 г., отличена с (Национална награда за първа поетична книга в конкурса на Шуменския университет, 2000 г.),“Полет в камъка”, 2003 г., "Градове и други острови", 2009 г. и "Теория на всичко", 2012 г.
Участие в два поетични сборника на младата пловдивска поезия -”Друга вода” и “6 + 6″. Печатала стихове в сп. “Родна реч”, в. „Пловдивски университет”, в. “Литературен форум”, в. “Искра”, в. “Марица”, в. “Сега”, в. „Компас”, сп. “Страница”, в. „Литературен вестник”, сп. "Море" и др.
Награди: Национален конкурс “sms поезия”, 2004 г., Поетичен конкурс на ПУ „П. Хилендарски”, Международен конкурс “Мелнишки вечери на поезията” 2007 г., Национален конкурс “Пловдив – Младост 2007”, Нацонален поетичен конкурс “Магията любов”, Казанлък, 2008 г., Национален конкурс “В полите на Витоша”, София, 2008 г., Национален конкурс Нова загора, 2008 г. и др.
Участие в Международен балкански сборник, Истанбул 2007 г., юбилеен сборник на Лондонското поетическо общество, Лондон 2009 г. и сборник „Лирика 2010” на НДК, София 2011.
Участие в първия в България проект “Ръкописна книга”, София 2011 г.
Съавтор на проекта “Град в бутилка”, поезия и проза, Пловдив 2012 г.
Нейни творби могат да бъдат открити в големите национални виртуални библиотеки и в няколко чуждестранни електронни списания в САЩ и Германия.
Член на Пловдивската поетическа академия “Добромир Тонев” и на Дружеството на пловдивските писатели.

Разкажете ни за новата си стихосбирка – как се случи, какви са очакванията Ви?

Книгата ми „Теория на всичко” се случи както всяко прекрасно нещо - неочаквано. Поезия се пише по съвсем различен начин от прозата. В поезията всичко става неочаквано и естествено. Без да броя редактирането, разбира се. Аз съм автор на още три поетични книги и вече си мислих, че съм приключила с поезията. Но, явно поезията все още не иска да приключи с мен. И така, в един тъжен есенен следобед взех да пиша едноименната поема в книгата, тя повлече крак и след нея се нароиха още много стихотворения. Извън шегата, не знам как е при другите, но след всяка издадена книга, аз после задълго „мълча”. И винаги си мисля, че това е краят, че повече никога няма да мога да напиша и ред. Слава Богу, досега не се е случвало. Иначе, стиховете в книгата са писани за период от около 3 години. Разделени са в няколко цикъла, а накрая е и поемата, която според мен е малко особена, странна, необичайна за българското литературно пространство.
„Теория на всичко” е подчинена на една всеобща философия – че всяко нещо във вселената е еднакво важно и необходимо. Че всяко действие отключва други действия, че всички сме във взаимовръзка и няма важни и маловажни неща, че всички сме част от големия вселенски оркестър. Или както определи много точно моят редактор Георги Господинов – поезията в книгата иска да говори за всичко.
Дадох ръкописа в „Жанет 45” и моята издаделка Божана Апостолова, която отпечата и предишната ми поетична книга „Градове и други острови”, я хареса. После, съвсем неочаквано, с ръкописа спечелих конкурс за финансиране на автори на община Пловдив и така тази книга стана факт доста бързо. Редактор е Георги Господинов, а художник – Димитър Келбечев. Очакванията ми за книгата? Очаквам повече хора да си я купят, да я прочетат, да я харесат, да я почувстват, да се усетят част от нея, тя да ги докосне. Защото поезията е най-универсалният език на света. Той може да те накара с три изречения да усетиш неща, за които дори не си подозирал.

Къде е мястото на поезията в днешния забързан ден на българина?

Веднъж вървях из града и си мислих за всички лоши неща, които ежедневно ни спохождат, за кризата, за войни, атентати, за разни болести, за какво ли не. Беше ми страшно напрегнато и мрачно. После влязох в една книжарница, отворих първата ми попаднала стихосбирка, в случая беше на Сеферис, прочетох едно стихотворение, и всичко ми олекна, сякаш бях спасила душата си. Едно добро стихотворение е достатъчно, за да преживееш своя личен катарзис, да пречистиш всичко злободневно, всичко ефимерно, всичко преходно. Да видиш истинските неща в живота. Поне това е моят начин на спасение. Жалко, че толкова малко хора в днешно време спасяват душата си със стихове. Разбира се, поезията не е популярно изкуство, а и не би трябвало да бъде. В този смисъл, ако някой има нужда от стихове в днешния забързан ден, той винаги може да ги получи. Поезията е винаги на една ръка разстояние, на един клик с мишката. Това е един изцяло личен избор. А иначе, поезия има навсякъде – дори и в мръсния сняг по тротоарите, в гетото, в светлините на нощните клубове, в раздрънкания автобус, с който пътуваш за работа... И когато я откриеш на всички тези места, разбираш истинската им същност.

Какво обичате да четете Вие? Коя книга е на нощното Ви шкафче в момента?

Аз съм доста претенциозен читател, не чета всичко, а само най-доброто. Маниак съм на тема книги. Имам ги в изобилие, обичам ги като свободни души, които съм уловила, за да науча нещо от тях. Обичам всички американски писатели, от тях започнах някога да чета. Любимци са ми Труман Капоти, Селинджър, Стайнбек, Доктороу, Гор Видал, Ъпдайк, Норман Мейлър, Кен Киси, Уилям Уортън, Пол Теру... Харесвам много френските писатели – както големите им класици, така и Патрик Модиано, Франсоаз Саган, Маргьорит Дюрас, Турние, Сартр, Камю. Ще ми се да спомена и руската класика – Достоевски, Толстой. Особено ме докосна руската литература на 20 век, уникална е. Едно време изчетох почти всички латиноамерикански писатели, издадени на български – Борхес, Маркес, Льоса, Онети, Кортасар... Със сигурност ще пропусна някое голямо име. Възхищавам се на тези хора, написали такива прекрасни книги. Чета и поезия, но по-рядко. Наред със световната, харесвам много както класиците, така и съвременната българска поезия, имаме прекрасни поети.
Имам навик да чета поне по две-три книги наведнъж. Сега съм на „Заеко бягай” на Ъпдайк, „Речник на готовите истини” и писмата на Флобер, препрочитам си и „Зелените хълмове на Африка” на Хемингуей.

Вие самата къде намирате вдъхновение?

Едно от вдъхновенията ми е да пътувам. Обичам да посещавам нови градове, държави, нови места. Дори и до някое селце да отида, за мен си е цяло приключение. Човекът като вселена също ме провокира много. Природата, религията, историята, географията, фиософията, физиката – всички тези неща са моето вдъхновение. Музиката също. Вдъхновение има навсякъде, стига да имаш сетива да го усетиш.

За какво мечтаете?

Мечтая да живея нормално, да имам спокойствие и финансова независимост, да имам красота в живота си, да се чувствам свободна и щастлива. Това, разбира се, е почти невъзможно във времената, в които живеем. Най-важното за мен е да запазя вътрешната си свобода, за да мога да продължавам да творя. Мечтая да напиша романа си, върху който работя в момента. А така също мечтая да отида до Африка, да пътувам с кораб около света, да пия мартини на 5 авеню в Ню Йорк, да имам вила някъде в Южна Франция... От личен опит знам, че мечтите понякога се сбъдват.

Какво пожелавате на нашите читатели?

На читателите на Kafene.bg пожелавам здраве, късмет и любов, а така също винаги да вярват в словото, защото неговата сила е огромна!

http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=12910